Logo
Печат на тази страница

Червена книга на Република България

Червена книга на Република България на български език

Червена книга на Република България на английски език

Терминът Червена книга (RedDataBook) се въвежда през 60-те години на ХХ в., когато Световният съюз за защита на природата (IUCN|), заедно с Международния съвет за опазване на птиците (InternationalCouncilforBirdPreservation, сега BirdLifeInternational), инициират програма за идентифициране и документиране на таксони, заплашени от глобално измиране, започвайки с бозайниците и птиците ( IUCN, 1966). Постепенно тази програма обхваща и други групи растения и животни, а идеята се възприема все по-широко и започва да се прилага на национално и локално ниво.

България е между първите страни в Европа, публикували своя национална Червена книга, във връзка с опазването на биологичното разнообразие на своята територия. През 1984-1985 г. Българската академия на науките издава първото издание на „Червена книга на Република България” в 2 тома: т. І – Растения (1984) и т. ІІ – Животни (1985).

Подготовката и издаването на осъвременена и допълнена „Червена книга на Република България” се налага от настъпилите промени в обществено-политически и икономически план, които доведоха и до засилване на антропогенните фактори върху живата природа и задълбочаване на проблемите, свързани с опазването на околната среда. Интензивната урбанизация и разрастването на градовете, застрояването на много нови територии по Черноморското крайбрежие и във вътрешността на страната, интензификацията на транспорта, замърсяването на вътрешните водоеми и нови територии с индустриални и битови отпадъци, увеличаването на бракониерството и др. са мощни негативни фактори върху богатото и специфично биологично разнообразие на България. Специалистите ботаници, миколози, зоолози, лесовъди, хидробиолози, еколози и др., както и много природозащитни организации с тревога и все по-активно през последните години обръщат внимание върху сериозните промени в състоянието на българската флора и фауна и на естествените местообитания (хабитати), довели до изчезване или обезпокоително намаляване на числеността на много видове растения, гъби и животни, обитаващи страната ни.

В новото издание степента на застрашеност на видовете е определена, съгласно новите критерии на Световния съюз за защита на природата (IUCN). От 2000 г. IUCN въведе нова, съвременна и по-прецизна категоризация на степента на застрашеност на видовете растения, гъби и животни, които позволяват по-обективно определяне на природозащитния им статус и унификация в международен аспект. Вместо досегашните 3 категории (изчезнали, застрашени и редки), вече съществуват 7 категории на степен на застрашеност, а именно: изчезнали, критично застрашени, застрашени, уязвими, почти застрашени, слабо засегнати и с недостатъчно данни.

Разработването на Червената книга в частта й, отнасяща се до растенията, е извършена на базата на предварителни оценки на категорията на застрашеност, направени по проект „Червени списъци на висшите растения и гъби в България” (2003–2005 г.), финансиран от Министерството на околната среда и водите. За всеки вид, включен в Червените списъци, беше подготвена специална информационна карта с оценка на степента на застрашеност по критериите на Световния съюз за защита на природата (IUCN), данни за разпространението и състоянието на популациите, и анализ на информацията.  Списъците съдържат общо 1416 вида, от които: 215 вида гъби, 297 вида мъхове (77 чернодробни и 220 листнати), 18 вида папратовидни, 886 вида висши семенни растения.

В новата „Червена книга на България” са включени 810 вида растения и гъби, 288 вида животни и 159 типа местообитания. Тя ще съдържа 3 тома - растения и гъби, животни и хабитати, както и електронна версия, в които ще бъде отразено съвременното състояние на популациите на консервационно значимите видове и местообитания в България.

Том I – Растения

В него са включени общо 810 вида, разпределени по следния начин: водорасли – 6 вида (критично застрашени – 5, застрашени – 1);  мъхове – 102 вида (чернодробни: критично застрашени – 10, застрашени – 17, уязвими – 6; листнати мъхове: критично застрашени – 17, застрашени – 25, уязвими – 27); папратови растения – 7 вида (регионално изчезнал – 1, критично застрашени – 6); голосеменни растения – 4 вида (критично застрашени – 2, застрашени – 2); покритосеменни растения – 542 вида (с категория „изчезнал“ – 1, регионално изчезнали – 11, критично застрашени – 198, застрашени – 293, уязвими – 39 избрани видове – български и балкански ендемити, включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие и в Директивата за хабитатите); гъби – 149 вида (критично застрашени – 38, застрашени – 103, уязвими – 8).

В настоящия том са включени също и всички изчезнали, регионално изчезнали, критично застрашени и застрашени видове растения и гъби и, поради ограничения обем на изданието, само избрани видове (около 20%), получили категория на застрашеност „уязвим“.

Том II – Животни

Информацията в този том се основава на познанията към 2006 г. - с установени вече над 30 000 вида животни от голям брой таксономични групи, а техният реален брой в страната е вероятно над 60 000. За целите на настоящето издание на оценка на степента на тяхната застрашеност за включване в Червената книга са изследвани всички гръбначни и голям брой безгръбначни животни от българската фауна, от които над 400 вида се оказа, че отговарят на критериите на IUCN, а 288 вида и подвида са включени в новото издание с подробни статии, рисунки и карти. За първи път в настоящето издание на Червената книга са включени с отделни статии и 51 вида безгръбначни животни, от които 12 вида се оказаха в категорията „Изчезнали”, а 39 вида са „Критично застрашени”.

Том ІІІ – Местообитания

Той включва описание и характеристика на природни местообитания, с висока консервационна значимост, в които се съхранява основният генофонд на страната. Това е продиктувано от дълбокото убеждение, че застрашените видове от българската флора, фауна и микота могат да се защитят и опазят най-добре, когато се познават и опазват техните естествени местообитания.

Новото издание на Червената книга е е значително разширено и допълнено, и изцяло съобразено и актуализирано със съвременните препоръки, критерии и категории. Друг важен факт е и включването на гъбите и на безгръбначните животни съгласно критериите на IUCN, което също води до значително увеличаване на броя видове и подвидове със степен на застрашеност.

Подготвено е и електронно издание на „Червената книга на Република България” на DVD. То включва информацията от трите печатни тома, мултимедийни приложения, фотогалерия, карти за разпространението на видовете и местообитанията с допълнителни детайли. Подготвя се и отделна версия на второто издание на английски език, за да бъде разширен достъпът на международната научна и природозащитна общност до информацията, съдържаща се в предлаганите печатни томове и електронното издание.

В подготовката на съвременното издание се включиха учени от институтите на БАН (ботаници, зоолози, миколози и еколози), специалисти от Софийския и Пловдивския университет, ВЛТУ, природозащитници от БДЗП, „Зелени Балкани”, „Природен фонд” и други неправителствени природозащитни дружества и организации.

Актуалните данни в предлаганата Червена книга ще допринесат за осигуряване на широка обществена подкрепа на усилията за опазване на българската природа и нейния разнообразен жив свят.

© 2013 Дейности по устойчиво управление на поддържан резерват "Сребърна" и резерват "Бели Лом"| Developed by MDStudio