Национален конкурс за фоторазказ

Победители в Националния конкурс за фоторазказ

„Сребърна през моя обектив”

на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе, посветен на

65-годишнината от обявяването на езерото Сребърна за защитена територия, в рамките на проект „Дейности по устойчиво управление на Поддържан резерват „Сребърна” и Резерват „Бели Лом”, финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”.

                                                                                                

 

 

 

 

І во мястоДимитър Иванов Попов, СОУ Христо Ботев град Цар Калоян;

DSC04599 DSC04640 DSC04601

 ІІ ро място: Симеон Венциславов Маринов,  НПМГ „Акад. Л. Чакалов“ – София;

3 2 4

ІІІ то място: Александър Димитров Станчев, Екоклуб „Пеликан”, към Обединен детски комплекс-Силистра.

IMG 6091 IMG 61071 IMG 6140

 Специална награда на РИОСВ-Русе: Анна Първанова – гр. Пловдив.

снимка 4 снимка2 снимка3

Поощрителни награди:

Панайот Пламенов Желязков, клуб  Журналистика” към ОбДЦКИ гр. Русе;

Славена Тодорова - МГ Баба Тонка гр. Русе.

РИОСВ-Русе ще изпрати наградите на отличените автори след 29 октомври 2013 година на посочените от тях адреси. За допълнителни въпроси и уточнения, можете да се обръщате към Рени Петрова – гл. експерт по „Връзки с обществеността” в РИОСВ-Русе на телефони: 082 /820 772, 0889 417 082 или по е-поща на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.g.

Условия за участие в Национален конкурс за фоторазказ

Във връзка с отбелязване на 65-годишнината от обявяването на езерото Сребърна за защитена територия, в рамките на проект „Дейности по устойчиво управление на Поддържан резерват „Сребърна” и Резерват „Бели Лом”, финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”,

Регионална инспекция по околната среда и водите - Русе обявява
Национален конкурс за фоторазказ за ученици на тема:
„Сребърна през моя обектив”

Условия на конкурса

  • В конкурса могат да участват ученици от основния и гимназиален курс на обучение от страната, които са посетили или възнамеряват да посетят Поддържан резерват „Сребърна” през лятната ваканция.
  • Желаещите да участват трябва да изпратят до 5 авторски снимки с добра резолюция по е-поща или разпечатани в размери 13-18 см (препоръчителна резолюция 1600 х 2243 в пиксели).
  • В придружително писмо е необходимо да бъде уточнен периодът, в който са заснети кадрите, както и лична информация за автора: име и фамилия, учебно заведение/клуб/школа, пощенски адрес и телефон (личен или на родител/учител) за кореспонденция.
  • До конкурса няма да бъдат допускани фотографии, за които участниците не могат да гарантират, че са автори.
  • Целта на конкурса е с помощта на фотографията участниците да споделят от първо лице впечатленията си от ПР „Сребърна”, да покажат какво им е харесало и какво ги е подразнило или какво ги е вдъхновило.

Краен срок за изпращане на снимките: 30 септември 2013 година. Снимките да се изпращат по е-поща на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или по пощата: гр. Русе 7000, бул. „Придунавски” № 20, РИОСВ-Русе, за конкурса за фоторазказ „Сребърна през моя обектив”.
Жури: Конкурсните творби ще бъдат класирани от експерти на РИОСВ-Русе и гост-оценители.

Резултатите ще бъдат обявени на 25 октомври 2013 година на интернет страниците на инспекцията и на ПР „Сребърна” на адреси: www.riosv-ruse.org и www.srebarnalake.com.
Победителите ще бъдат отличени с предметни награди. Най-добрите снимки ще бъдат публикувани в галериите на интернет страниците на РИОСВ-Русе и ПР „Сребърна”.

Важно: Авторските права на класираните на първите три места творби са на РИОСВ-Русе и ще бъдат използвани при изработката на рекламни материали. Регионална инспекция по околната среда и водите не поема ангажимент да върнe обратно творбите на участниците в конкурса.

Продължава...

Национален литературен конкурс

Победители в Националния литературен конкурс

Сребърна – птици и хора

на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе, посветен на

65-годишнината от обявяването на езерото Сребърна за защитена територия, в рамките на проект „Дейности по устойчиво управление на Поддържан резерват „Сребърна” и Резерват „Бели Лом”, финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”.

 

 

 

 

 

І ва възрастова група, жанр Стих:

І во мястоКирил Димов, ІІІ ти клас, гр. Казанлък, ОДК Св. Иван Рилски”, клуб „Светлини сред Сенките”, ръководител Валентина Димова;

"Сребърна"

ІІ ро място: Елица Ганева – IV ти „В” клас, 51 во СОУ „Елисавета Багряна” гр. София;

"Нека пазим Сребърна от нас!"

ІІІ то място: Атанас Атанасов, ІІ ри клас, ОУ „Христо Ботев”, с. Николаевка, община Суворово, гр. Варна.

"Сребърна"

І ва възрастова група, жанр „Есе”:

І во място: Християн Трифонов – ОУ Христо Ботев, с. Николаевка, обл. Варна;

"Спомен за една патица"

ІІ ро място:  Христо Баковски – ОУ „Иван Хаджийски” гр. Троян, ръководител Богдана Христова - учител по биология;

"Аз, кочката"

Поощрителна награда: Юнуз Неджиб, СОУ „Любен Каравелов” гр. Варна.

"За първи път в Сребърна"

ІІ ра възрастова група, жанр Стих:

І во място: Яни Стоянов – с. Каменово, ПГСС Нова Загора;

"В царството на птиците"

Поощрителна награда: Вилиана Танева, Професионална гимназия по икономика гр. Перник.

Сребърна – птици и хора

ІІ ра възрастова група, жанрове „Разказ, есе”:

І во място: Паола Димитрова, ОУ „Васил Левски” гр. Враца;

"Сребърна-птици и хора"

ІІ ро място: Анна Първанова – ОМГ „Акад. Кирил Попов” гр. Пловдив;

"Сребърна – глатка чист въздух и прохлада"

ІІ ро място: Доника Цановска - ДТГ „Димитър Хадживасилев” гр. Свищов;

"Сребърна - птици и хора"

ІІІ то място: Нина Статева – АГ „Гео Милев” гр. Русе;

"Сребърна - птици и хора"

Поощрителни награди:

Ивет Ненкова – ОУ „Васил Левски” гр. Враца;

"И птиците са като хората..."

ІІІ та възрастова група, жанр Стих:

І во място: Любомир Аврадалиев – Национална търговска гимназия, гр.Пловдив.

"Сребърна – птици и хора"

ІІІ та възрастова група, жанр „Есе”:

І во място: Габриела Михайлова, ПГ по туризъм гр. Русе;

"Рецепта за жива природа"

ІІ ро място: Галина Петрова – СОУ „Й. Йовков”, гр. Тервел, СИП „Етнография”, ръководител Росица Стратиева;

"Езерото-легендарно и мистично"

ІІ ро място: Божидар Божилов – СОУ „Й. Йовков”, гр. Тервел, СИП „Етнография”, ръководител Росица Стратиева;

"Перо за мама"

ІІІ то място: Грета Николова - СОУ „Й. Йовков”, гр. Тервел, СИП „Етнография”, ръководител Росица Стратиева;

„Сребърна-птици и хора“

Поощрителна награда: Светлана Йорданова – СОУ Св. Пайсий Хилендарски гр. Дупница.

"Таен свят"
Специална награда за реферат: Миглена Желева, СОУ Димитър Талев гр. Добрич.

"Сребърна – птици и хора“

Специална награда за участие: Денка Илиева гр. Ямбол.

"Катерина"

РИОСВ-Русе ще изпрати наградите на отличените автори след 29 октомври 2013 година на посочените от тях адреси. За допълнителни въпроси и уточнения, можете да се обръщате към Рени Петрова – гл. експерт по „Връзки с обществеността” в РИОСВ-Русе на телефони: 082 /820 772, 0889 417 082 или по е-поща на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.g.

Условия за участие в Национален литературен конкурс

Във връзка с отбелязване на 65-годишнината от обявяването на езерото Сребърна за защитена територия, в рамките на проект „Дейности по устойчиво управление на Поддържан резерват „Сребърна” и Резерват „Бели Лом”, финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”,

Регионална инспекция по околната среда и водите - Русе обявява
Национален литературен конкурс за ученици на тема:
„Сребърна – птици и хора”

Условия на конкурса

Участници: ученици от начален, основен и гимназиален курс на обучение от страната в три възрастови групи:

  • първа група: 7 - 13 години;
  • втора: 14 - 16 години;
  • трета група: 17 - 19 години.

Жанр на творбата - по избор: есе, пътепис, разказ, приказка, стихотворение.
Цел: участниците да направят собствена интерпретация по темата въз основа на преживявания или разкази, да проявят креативност и оригиналност, да постигнат яснота на посланията си в творбите. Авторите имат пълна свобода са представят различни аспекти, свързани с миналото, настоящето и бъдещето на Сребърна, историята, културата, съжителството между хората и птиците, ролята на резервата в мозайката от обекти на световното културно и природно наследство България.
Обем за есетата и разказите: не повече от 2 стр. - А4, формат: Word, шрифт: Times New Roman, размер на шрифта: 12 пункта, разстояние между редовете: 1,5.
Задължителна информация: творбите да бъдат придружени с информация за автора – име и фамилия, учебно заведение/клуб/школа, пощенски адрес и телефон (личен или на родител/учител) за кореспонденция.
Краен срок за изпращане на творбите: 30 септември 2013 година. Творбите се изпращат само по е-поща на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..
Жури: Конкурсните творби ще бъдат класирани от експерти на РИОСВ-Русе и гост-оценители.
Резултатите ще бъдат обявени на 25 октомври 2013 година на интернет страниците на инспекцията и на ПР „Сребърна” на адреси: www.riosv-ruse.org и www.srebarnalake.com.

Победителите ще бъдат отличени с предметни награди. Най-добрите творби ще се публикуват на интернет страниците на РИОСВ-Русе и ПР „Сребърна”.

Важно: Авторските права на класираните на първите три места творби са на РИОСВ-Русе и ще бъдат използвани при изработката на рекламни материали.
Регионална инспекция по околната среда и водите не поема ангажимент да върнe обратно творбите на участниците в конкурса.

Продължава...

Биологично разнообразие на Поддържан резерват „Сребърна”

Поддържан резерват „Сребърна” притежава значително разнообразие на видове, съобщества и екосистеми.
Според Michev et al. (1998) видовото разнообразие на Сребърна се състои от 1116 рода с 2748 таксона.

Синьо-зелени водорасли (Cyanophyta) – 231;
Прохлорофити (Prochlorophyta);
Микроскопични сладководни водорасли (Glaucophyta) – 1;
Еугленови водорасли (Euglenophyta) – 154;
Пирофитови водорасли (Pyrrophyta) – 17;
Златисти водорасли (Chrysophyta) - 140;
Криптофитови водорасли (Cryptophyta) - 19;
Червени водорасли (Chlorophyta - Rhodophyta) – 1;
Базидиеви гъби (Basidiomycota) – 9;
Торбести гъби (Ascomycota) - 1;
Deuteromycota - 6;
Лишеи (Lichenophyta) - 15;
Мъхове (Bryophyta) – 1;
Папрати (Polypodiophyta) - 4;
Покритосеменни (Magnoliophyta) - 275;
Спорови (Sporozoa) – 14;
Тип Миксоспорови (Myxozoa)- 1
Плоски червеи (Platyhelminthes) – 117;
Кръгли червеи (Nemathelminthes) – 125;
Бодлоглави червеи (Acanthocephala) – 6;
Мекотели (Mollusca) – 48;
Риби (Pisces) - 23;
Земноводни (Amphibia) – 12;
Влечуги (Reptilia) – 15;
Птици (Aves) - 221;
Бозайници (Mammalia) – 41.

Групи растения в ПР „Сребърна”. Общ брой - 1430 вида:

  • цветни растения - 275 вида,
  • гъби - 16 вида,
  • лишеи - 15 вида,
  • мъхове - 1 вид,
  • папрати - 4 вида,
  • водорасли - 1119 вида.

От растенията силно застрашени са следните видове:

  • Воняща (отровна) цикута – (Cicuta virosa)
  • Блатен кострец – (Sonchus palustris)
  • Алоевиден стратиотез – (Stratiotis aloides)
  • Водна роза (лилия) – (Nymphaea alba)
  • Блатен телиптерис – (Thelupteris palustris)
  • Жълта водна роза (бърдуче) – (Nuphar lutea)
  • Щитолистна (нимфоидна) какичка – (Nymphoides peltata)
  • Обикновена мехунка – (Utricularis vulgaris)
  • Блатно кокиче – (Leucojum aestivum)
  • Двуреда острица – (Carex disicha)
  • Водна папрат – (Azola filiculades)
  • Безкоренчеста волфия – (Wolffia arrhiza)
  • Дяволски орех – (Trapa natanas)
  • Жабешка водянка – (Hydrocharis morsus- ranae)

Най-голямата гордост на ПР „Сребърна” са къдроглавите пеликани

Гнездовата колония от къдроглави пеликани е най-ценният природен обект в резервата. Такива колонии в Европа има само на Балканския полуостров (Румъния, Гърция, Албания и България). Плаващият остров, на който е разположена колонията не винаги се издига с повишаването на водното ниво-и съществува опасност от наводняване на гнездата. Поради голямото консервационно значение на тази колония,  е изготвена специална работна програма, която следва да се изпълнява ежегодно. Тя съдържа описание на мониторинг и поддържащи дейности в колонията, които се извършват от Института за биоразнообразие и екосистемини изследвания при БАН и Фондация „Льо Балкан-България”.

От безгръбначните особено внимание заслужават малката богомолка (Ameles heldreichi) и житното пиле (Bradyporus dasypus). Особена зоогеографска стойност имат също земноводните и влечугите в т.ч. Европейска зелена жаба (Rana esculеnta), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), кримски гущер (Lacerta taurica) и смок - стрелец (Coluber jugularis). От рибите дунавската минога - (Eudontomyzon danfordi) и змиорката - (Anguilla anguilla) са изчезнали. 

Разнообразието на съобщества в резервата и неговите околности, e определено по проекта Корине (Corine Biotope Project). Според него в Сребърна съществуват 13 типа местообитания. Самият резерват е част от близо 150-те „сайта” със съществено значение за опазване на биологичното разнообразие в България.
Съгласно Рамсарската класификация разнообразието на екосистеми в резервата „Сребърна” се определя от следните категории влажни зони в него и буферната му зона:
M Постоянни реки (коритото на р. Дунав между десния бряг и остров Девня);
O Постоянни сладководни езера (езерното огледало на Сребърна);
R Сезонни блата и водоеми (изкопните ями между дигата Ветрен - Силистра и левия бряг на р. Дунав);
Xf Сладководни водоеми, с преобладание на дървета; сезонно заливани гори (цялата територия на остров Девня и част от брега между дигата Ветрен – Силистра и десния бряг на р. Дунав);
Zk Подземни карстови и пещерни хидроложки системи (изворът „Канаричката” в южната част на Сребърна);

Разнообразието (по Udvardy, 1975) се определя от наличието на три биогеографски провинции: средноевропейски гори; понтийски степи и планински територии.

Естественост: Сребърна се отличава с добра естественост, която би била по-голяма без изкуствените насаждения по „Кара борун”, „Поляната” и „Коджа баир” от салкъм, чер бор, гледичия, хибридна топола, както и без голямата дига в северната част. Двата тръстикови масива в северната и южна част на езерото са едни от най-големите в България.

Рядкост: Резерватът „Сребърна” притежава следните черти, които повишават значително стойностите на този показател: уникална за страната и рядка в Европа и на Балканския полуостров гнездова колония от къдроглави пеликани, която може да бъде наблюдавана добре от сравнително късо разстояние от околните хълмове; единствено традиционно гнездово находище на голямата бяла чапла в България; едно от малкото гнездови находища на глобално застрашени видове птици в Европа като малък корморан и белоока потапница; едно от малкото зимовища на глобално застрашени видове като малката белочела и червеногушата гъска; една от малкото вековни гнездови колонии на малки бели, гривести, нощни, сиви и червени чапли, блестящи ибиси и лопатарки в България и в Европа; единствено находище на алдровандата в България; единственото място в България, където има плаващи острови (кочки) от тръстика; едно от малкото места в България с обширни тръстикови масиви; единственото добре запазено блато по Българското дунавско крайбрежие.

Крехкост: Резерватът „Сребърна” се отличава с относителна голяма крехкост поради няколко причини:езерото е тясно свързано с р. Дунав и е силно зависимо от нея; езерото е най-ниската част от водосборен басейн с площ 402 кm2 и всички вещества, с които се третират обработваемите площи в него, попадат в езерото; непосредствено до западния бряг на езерото е разположено едноименното село Сребърна, което оказва известно негативно влияние върху резервата; ерозионните процеси, които според Kutev (1999) активно протичат по хълмовете около езерото, силно влияят върху качествата на водите в него; голяма част от птиците-ихтиофаги, които гнездят в резервата, се хранят вън от границите на резервата. Това са влажни зони предимно в Румъния (рибарници и рибовъдни стопанства, язовири) и по-малко в България (микроязовири и разливи), които не притежават природозащитен статут.

Типичност: Резерватът „Сребърна” е типична влажна зона за долното течение на р. Дунав, с характерни представители на растителния и животински свят. Някои видове птици като пчелояд, земеродно рибарче, синя гарга, папуняк са характерни за льосовите стени в Добруджа. Остров Девня има типични за Долния Дунав растителност, плитчини и пясъчни коси.

 Характерни обитатели за ПР "Сребърна"

Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus)
malak kormoran (Phalacrocorax pygmeus)

Това е птица от семейство Корморанови - водолюбиви птици. Видът е известен още като малка дяволица или карабатак. Оперението му е черно-кафяво, като двата пола са практически неразличими. Дължината на тялото е 50 см, а размахът на крилете - 85 см. Възрастните през размножителния период са черно-кафяви с бели щрихи по тялото и метален блясък по крилата. През есенно-зимния период щрихите и блясъкът изчезват. Младите са с бяло подбрадие и белезникави корем и гърди. Лети с бързи плитки махове ниско над водата. Корморанът населява крайбрежията на Азовско, Аралско и Каспийско море, Мала Азия и Близкия изток. Обитава сладководни и полусолени водоеми с обилна растителност, често с чапли, блестящи ибиси и лопатарки. При миграции и зимуване образува ята. Корморанът се храни с риба.

Голяма бяла чапла (Egretta alba)
golama byala chapla Egretta alba

Дължината на тялото е 90-100 см. Размахът на крилете е приблизително 140-190 см. Теглото на голямата бяла чапла е от 700 до 1600 гр. Оперението е чисто бяло, краката са черни, кожата около очите е жълтозелена, ирисът-жълт. По главата няма декоративни пера. Голямата бяла чапла лети с бавни, непрекъснати махове, което ѝ предава величествен вид и сгъната шия. При прелети и групови полети винаги се подреждат V-образно. Силуетът ѝ напомня по външен вид много на сродните ѝ сива и ръждива чапла, но е чисто бяла. Отдалеч или когато не могат да бъдат преценени размерите, може да бъде объркана с Малката бяла чапла. Много тиха птица, включително и гнездовите ѝ колонии, където се чуват единствено малките. Есента обикновено се събира с ята на сивата чапла. Голямата бяла чапла се среща в Европа (включително България), Африка, Азия, Австралия и Северна Америка. Обитава бреговете на езера и реки, най-често обрасли с растителност. Храни се предимно с риба, змии, мишки, водни насекоми, земноводни, яйца, останки от мъртви животни. Подобно на сивата чапла когато ловува се движи бавно и често замръзва дебнейки плячката си. По време на размножителния период може да се отдалечи до 15 км от гнездото в търсене на храна. Моногамни птици са. Гнездо - гнезди на малки колонии от 10-15 двойки. Често образува смесени колонии с други видове чапли и блатни птици, включително и пеликани.

Ръждива чапла (Ardea purpurea)
razdiva chapla Ardea purpurea

Дължината на тялото е 85 см, а размахът на крилете 136 см. Има възрастов диморфизъм и малки сезонни различия. Възрастните през размножителния период са сивокафяви, с украсяващи пера по главата, както и с нежни бели пера по гърба и гърдите, които липсват през другите сезони. Младите са ръждивокафяви, с черни петна и ивици. Ръждивата чапла обитава блата, езера, разливи на реки и влажни зони. При миграции се среща и в разнообразни изкуствени водоеми. Мигрира на малки ята, понякога с други видове чапли.

Лопатарка (Platalea leucorodia)
lopatarka Platalea leucorodia

Лопатарката достига дължина до 1 м. и тегло около 1 - 1,2 кг. Размахът на крилете е 115-135 см. Окраската на птицата е бяла, клюнът и краката са черни. Гнезди в Южна Европа, по-рядко в Западна Европа, а също в Азия и Северна Африка. В България се среща в резервата Сребърна. Европейските лопатарки зимуват в Централна и Източна Африка, а азиатските-в Индия и Китай. Лопатарката живее във влажни райони, на колонии от 6 до 160 птици. Предпочита малки сладководни или соленоводни водоеми, или бавнотечащи реки. Храни се с дребни риби и жаби, личинки на насекоми, червеи, ракообразни, а понякога и с водни растения. Лопатарките гнездят в тръстиката, на дървета, а също на гнезда ниско над водата. Обикновено снасят 3 до 6 яйца, които се мътят и от двамата родители в течение на 21-25 денонощия.

Блестящ ибис (Plegadis falcinellus)
blestast ibis Plegadis falcinellus

Птиците от този вид имат дълъг, извит на долу клюн, с който ловят различни водни безгръбначни. Блестящият ибис обитава мочурливи терени, като в България гнезди предимно по дунавските острови и блата, а по време на прелет може да бъде видян по Черноморското крайбрежие и във вътрешността на страната.

Малка белочела гъска (Anser erythropus)
malka belochela gaska Anser erythropus

Малката белочела гъска е сравнително едър представител на семейството си, но е сред най-дребните членове на род Гъски. Тежи между 1,6 и 2,5 kg. Дължина на тялото е  60 cm, а размахът на крилете е около 127 cm. Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с голямо бяло петно на челото, което достига задния край на окото; гърдите са с черни препаски. При младите петното на челото и препаските липсват. При всички възрасти има жълт кръг около окото. Среща се, но изключително рядко в Азия и Европа (включително и България). Прелетна птица, едно от местата й за зимуване е Балканският полуостров. През есенно-зимния период се среща на ята в обработваемите площи и обширни водоеми, понякога с Голямата белочела гъска. Приема предимно растителна храна, зърнени култури.

Сива гъска (Anser anser)
siva gaska Anser anser

Дължината на тялото е 82 см, а размахът на крилете е 165 см. Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с тъмнокафяви препаски по корема, а младите по-тъмни на гърба и без препаски. Източноевропейският подвид (rubrirostris) е малко по-едър, с по-светла окраска, розов клюн с белезникав рогов израстък и бледорозови крака. Западноевропейският подвид (anser) е със светлооранжев клюн и месесточервени крака. И двата подвида може трудно да се отличат от посевната гъска по сивобелезникавата горна предна част на крилата, по-светлите глава и шия и по-тясната черна ивица на опашката. Често издава силни крясъци като домашната гъска. Обитава разнообразни влажни зони с гъста растителност. При миграции и зимуване образува ята, понякога с други гъски.

Червеногуша гъска (Branta ruficollis)
chervenogusha gaska Branta ruficollis

Дължината на тялото е 65 см, а размахът на крилете - 135 см. Има възрастов диморфизъм. При възрастните главата отгоре, гърбът, крилата и корема са черни, шията, гърдите и бузите - червено-кафяви, а юздичката, тясната ивица отстрани на шията и подопашката - бели. Младите са по-­тъмни. Често издават къси хрипливи крясъци. Червеногушата гъска се среща се в обширни блокове със зимни посеви в близост до сладководни или полусолени водоеми. В крайморските райони на Добруджа образува многохилядни ята, често с голямата белочела гъска. Малки ята и единични птици се срещат и навътре в сушата.

Червен ангъч (Tadorna ferruginea)
cherven angach Tadorna ferruginea

Дължината на тялото е 64 cм, а размахът на крилете достига 130 см. Има полов, сезонен и възрастов диморфизъм. Мъжкият в брачно оперение е ръждивочервен, с по-светла глава и черни първостепенни махови пера. Шията е с черна огърлица, която през другите сезони липсва. Женската е по-светла, с белезникава глава и без огърлица. Младите наподобяват женската, но окраската им е с кафяв оттенък. При полет издават силни крясъци „аанг-аанг", наподобяващи тези на сивата гьска. Обитава водоеми с различна соленост, разположени сред открити пространства. Гнезди в дупки и хралупи, понякога далеч от водата. През размножителния период се среща на двойки, а през другите сезони образува малки ята.

Белоока потапница (Aythya nyroca)
belooka potapnica Aythya nyroca

Тежи между 400 и 700 гр., с дължина на тялото 40-46 см и размах на крилете около 65 см. Плува и се гмурка добре. Разпространена е в Европа и Азия, среща се и в България. Прелетна птица, зимува в северна Африка и южните части на Азия. Обитава сладководни езера, блата или бавно течащи реки, гъсто обрасли с водна растителност. Храни се с растителна и животинска храна - дребни мекотели, личинки на насекоми, ракообразни. Гнездото си построява винаги в непосредствена близост до водата, често на малки островчета или купчини стара тръстика. Снася от 6 до 14 жълто-зеленикави яйца.  Малките се излюпват достатъчно развити, за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. Отглежда едно люпило годишно.

Морски орел (Haliaeetus albicilla)
morski orel Haliaeetus albicilla

Дължината на тялото е 80-100 см, а размахът на крилете е 210-265 см. Теглото на възрастните достига до 6,8 кг. Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с почти черни крила. Главата и шията са белезникави, клюнът е масивен, жълт, на върха силно извит надолу, опашката е къса, заоблена и бяла. Младите птици са по-тъмно оцветени, с тъмни опашки и черен клюн. Задният ръб на крилата е дъговидно извит и назъбен. Главата силно източена напред. Морският орел се среща се в Европа (включително България) и Азия, от тундрата до пустинните области, на територия с ширина около 3000 км. Обитава райони около реки, езера и морски басейни и океани, богати на храна (риба и водолюбиви птици), с високи дървета. През есенно-зимния период се среща и край изкуствени водоеми – язовири, рибарници и други.

Ливаден дърдавец (Crex crex)
livaden dardavec Crex crex

На големина е колкото пъдпъдък (130-190 г. и 25-29 см). Възрастните са ръждивокафяви с черни петна и сивосини вежди. Гърлото им е белезникаво, а гушата и гърдите също са сивосини. По слабините има многобройни, ръждивокафяви, напречни ивици. Издава рязък звук „креррп-креррп” през размножителния си период. Образува гнездови двойки, но само женската поема грижата за малките. Годишно отглеждат две поколения. Храни се с разнообразна храна – насекоми и техните ларви, охлювчета, червеи и семена. Ливадният дърдавец е прелетен вид – долита през април и отлита през септември. Прелетът извършва поединично, нощем, а през деня се крие в тревата. Зимува в Африка и на остров Мадагаскар. Обитава предимно обработваеми площи, но се среща и по влажни ливади, предпланински плата и хълмисти райони с тревна растителност. Ливадният дърдавец е световнозастрашен вид. Включен е в Приложение I на Директивата за птиците. Защитен е от Закона за биологичното разнообразие.

Голяма дропла (Otis tarda)
golama dropla Otis tarda

Тя е най-голямото животно, което може да лети. Мъжките дропли достигат до 90-105 см на височина, около 115 см на дължина и 210-270 см размах на крилете при тегло между 6-18 кг като най-често то е около 13 кг. Най-големият потвърден екземпляр е бил с тегло от 21 кг. Женските са по-малки и обикновено са високи 75-85 см, дълги до 90 см и с размах на крилете от 180 см. Тежат средно около 4,5 кг. Гърдите и шията на женските са голи за разлика от мъжките. Дроплата e вид с транспалеарктично разпространение (от Португалия до Североизточен Китай). В Европа гнезди в Португалия, Испания, Германия, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Сърбия, Молдова, Украйна и Югозападна Русия. През последните 100–150 години с увеличаването на обработваемите земи, частично разширява ареала си. Гнезди в разнообразни степни стации – разорани полета с ръж, хълмисти безлесни коилни степи (черноземни и глинести). В началото на юни снася 1–10 яйца. През последните десетилетия средният брой яйца в целия ареал на вида е намалял от 4 на 2. Малките се излюпват през юли и дълго остават с женската. Изборът на гнездовия участък е свързан не толкова с характера на стацията, колкото с наличието в съседство на животинска храна, необходима за малките в ранната им възраст. Той зависи от близостта и броя на мравуняците, защото мравешките яйца са основната храна на пиленцата и на младите птици. Новоизлюпените малки нямат голяма подвижност и хранителният им участък е ограничен.

Допълнително информация за биологичното разнообразие на резервата можете да намерите в Плана за управление на ПР „Сребърна”.

Продължава...

Интерактивна игра „Открий Легендата”

Автор: Красимир Киров
Идеен проект: Рени Петрова

Играта „Открий легендата” е разработена през 2006 година от експерти на РИОСВ-Русе. Предназначена е за деца и младежи на възраст от 8 до 19 годишна възраст. Идеята на играта е посетителите на Поддържан резерват „Сребърна” да се потопят в атмосферата на защитената местност, да научат за произхода на името й, да придобият познания за биологичното разнообразие, да възпитат лидерски и организаторски умения.

Има три легенди за произхода на името на селото и резервата Сребърна .... легендата за сребърните лъчи, за лодката със сребро и за храбрия войн Сребрун. Разбира се, най–достоверно звучи тази за лъчите.... И сега, като застанеш рано сутрин на „Коджа баир” и погледнеш към „Бабушкото блато”, а вечер когато луната озари водната шир се вижда сякаш над езерото са пръснати хиляди сребърни монети. Тези вълшебни моменти са допълнени със звучния хор на жабите, спокойните трели на птиците и шепота на тръстиките.....

Играта „Открий легендата” е екипна. Препоръчителен брой на групата е не по-малко от 15 и не-повече от 36 участници, разпределени в три отбора, наречени условно „Жълт”, „Розов” и „Зелен”.

Всеки отбор следва да излъчи капитан и вестоносец, които имат допълнителни роли.

Играта е свързана с физически усилия от страна на участниците, които следва да са в добро здравословно състояние и облечени в подходящо спортно облекло.

Препоръчително е маршрутите на отборите да бъдат обезпечени от ръководители с оглед безопасността на участниците.

    Правила на играта:
  • Групата се разпределя на три отбора на случаен принцип или по преценка на ръководителите. Отборите следва да имат относително равностойни възможности.
  • Веки отбор излъчва свой капитан и вестоносец. В играта участват всички от групата.
  • Капитаните на отборите изтеглят чрез жребий една от легендите и определят принадлежността на отбора: „Жълт”, „Розов” и „Зелен”.
  • На капитаните се предоставят бинокъл, карта и свитък с текст, описващ една от легендите за произход на името на селото и резервата. В текста с легендата има липсващи думи.
  • Участниците започват да следват маршрута по предоставената карта търсейки свитъци с „жокери”, предварително поставени по трите маршрута от организаторите. Всеки отбор разполага и с описание на маршрута.
  • Всеки отбор търси „жокера”, даващ кратко описание на липсващата дума. Жокерите са разпечатани на цветна хартия – жълта, зелена и розова.
  • Капитанът на отбора вписва съответната дума в легендата.
  • Когато се попълнят липсващите думи в текста на легендата, вестоносецът трябва по най-бързия начин да донесе текста на легендата в Управлението на ПР „Сребърна”.
  • Печели отборът, който най-коректно е попълнил липсващите думи на съответната легенда.
  • В края на играта, се събират трите отбора и капитаните им прочитат пред всички легендите за произхода на името на селото и резервата. Всички участници получават грамота за активно участие.

Разиграването на играта „Открий легендата” на територията на ПР „Сребърна” изисква предварителна подготовка и заявка от страна на участниците.

Карти на отборите:

Жълт отбор

Розов отбор

Зелен отбор

Продължава...

Планове за управление

Със заповеди на министъра на околната среда и водите са утвърдени актуализираният план за управление на Поддържан резерват „Сребърна“ и планът на Защитена местност „Пеликаните“ (бивша буферна зона).

Новите планове са разработени от екип специалисти на обединение „Сребърна – Бели Лом”, в изпълнение на проект, финансиран по ОП „Околна среда 2007-2013”.

Заложените дейности в плановете ще се изпълняват през следващите 10 години. Те са свързани с управлението на хидрологичния режим, изпълнението на поддържащи и възстановителни мерки в резервата, борба с инвазивните видове и др. 

Плановете са подробни и детайлизирани. В хода на подготовката им са направени много проучвания и са събрани данни за състоянието на екосистемите в защитените територии.

 Заповед № РД – 565/13 октомври 2016 г. за утвърждаване на актуализирания план на ПР „Сребърна“  и

 Заповед № РД – 566/13 октомври 2016 г. за утвърждаване на План за управление на ЗМ „Пеликаните“ (ДВ, бр. 87/2016 г.)

Актуализиран План за управление на Поддържан резерват "Сребърна"

Приложения към Плана за управление на ПР  "Сребърна"

План за управление на Защитена местност "Пеликаните"

Приложения към Плана за управление на Защитена местност "Пеликаните"

*Плановете за управление на ПР "Сребърна" и ЗМ "Пелинканите" са публикувани и на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите на адрес: http://www5.moew.government.bg/?page_id=45387

Продължава...

Риба със сос Винегрет

Небходими продукти:

  • 3-4 сварени яйца;
  • кисели краставички;
  • олио;
  • оцет;
  • мариновани гъби;
  • моркови за украса;
  • зелени подправки по избор;
  • сушена или пушена риба;
  • бяло вино;
  • сол на вкус.

Продължава...

Пълнен шаран в тесто

Необходими продукти:

  • 1 шаран;
  • гъби;
  • моркови;
  • стафиди;
  • орехи;
  • черен пипер, копър;
  • лук;
  • домати или доматено пюре;
  • ориз;
  • олио.

За тестото:

  • брашно;
  • щипка сол;
  • яйца;
  • вода.

Продължава...

История

През 2013 година се навършват 65 години от началото на природозащитната дейност на територията на днешния Поддържан резерват „Сребърна”

Преди повече от век езерото „Сребърна” е било „Елдорадо за блатните птици” в очите на австрийския пътешественик Феликс Канц.

Още през 1942 г. Сребърна е обявена за „развъдник” на водоплаващи птици и в езерото е забранено всякакво ловуване. Три години по-късно тази забрана е премахната и е разрешен лов на водоплаващи птици.

На 20 септември 1948 г. с Постановление на МС „Блатото Сребърна” е обявено за птичи резерват (бранище), с площ 750 ха. Забранено е косенето на тръстиката и безпокоенето на птиците. През следващата година е изградена дига, която е прекъснала естествената му връзка с река Дунав и с това е преустановен притокът на прясната вода в резервата.

От 1965 г. резерватът е включен в категория „А” на проекта МАР (списък на най-значимите влажни зони в Европа, изработен от Международното бюро за изследване на водолюбивите птици). През 1975 г. е обявен за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция, а от 1977 г. е биосферен резерват според критериите на световната мрежа на биосферните резервати по програмата „МАВ” (Човекът и биосферата) на ЮНЕСКО. Връчена е специална диплома.

Най-голямо признание резерватът получава през 1983 год. Предложен е за включване в Списъка на Световното културно и природно наследство на Седмата редовна сесия на Комитета за световно наследство “ ... като естествена функционираща екосистема, осигуряваща важна жизнена среда на застрашения къдроглав пеликан”.

Буферната зона на резервата е обявена през 1983 година със Заповед на Комитета за опазване на природната среда (ДВ бр.3/1983 г.).

Сребърна е в списъка на орнитологично важните места в Европа от 1989 г. Поради изграждането на защитна дига и ограничаване достъпът на пресни води от река Дунав в езерото, настъпват съществени промени в естествения характер на влажната зона и се влошава състоянието й.

През 1991 г. се правят няколко научни експертизи от български и чужди специалисти и се взема решение за предприемане на решителни мерки за подобряване на състоянието на резервата. Поради влошени екологични характеристики, през 1992 год. резерватът е включен в Списъка на застрашените от заличаване обекти на ЮНЕСКО.

В периода от 1992 г. до 1998 г. българското правителство в лицето Министерството на околната среда и водите изработва програма от мерки, насочени към възстановяване на естественото или близко до него състояние на екосистемите в резервата, следвайки препоръките на научната общност.

Най-съществените действия, които са предприети през периода са: разработване и реализиране на проект „Прокарване на хидравлична връзка между река Дунав и езерото Сребърна”, възстановяване на каналът, който е свързвал река Дунав с езерото до 1949 г. и разширяване на територията на резервата с почти една трета. Проектът е реализиран със съвместните усилия на Министерството на околната среда и водите и финансовата подкрепа на Рамсарската конвенция и секретариата на Конвенцията по световно културно и природно наследство.

Разкрита е и Рамсарската процедура за мониторинг на влажна зона под заплаха, съгласно конференцията в Montreux (1990 г.).

От 1999 г. Сребърна има статут на поддържан резерват и за него е разрешено провеждането на поддържащи, направляващи и регулиращи мерки и възстановителни мероприятия.

Усилията през годините се увенчават с успех и в края на юни 2003 г. резерватът е изваден от списъка на застрашените от изключване обекти на световното и културното наследство на ЮНЕСКО. Поддържан резерват „Сребърна” остава в списъка на обектите световно културно и природно наследство.

На територията на резервата са установени, 1123 таксона водорасли, 17 вида гъби, 15 вида лишеи, 139 таксона/видове/ висши водни и влаголюбиви растения, принадлежащи към 45 семейства и 97 рода. От флористичния генетичен фонд на влажните зони в България на Сребърна принадлежат 53% от видовете, респективно 75% от родовете и 78% от семействата.

Девет вида растения са защитени по Закона за биологичното разнообразие, 13 вида са включени в „Червената книга на България” и 2 вида присъстват в „Европейския списък на застрашените, редките и ендемични растения”. Общо до момента в резервата са установени 500 вида насекоми.

В самото езеро са установени около 20 вида риби от 6 семейства. По Бернската конвенция са защитени дунавска скумрия, брияна, върловка, деветиглена бодливка и виюн. В Националната стратегия брияната (Chalcalburnus chalcoides) е категоризирана като рядък за България вид, върловката (Leucaspius delineatus) - като “средно рядък”, а деветоиглената бодливка (Pungitius platygaster) - като „много рядък”. Същите видове са регистрирани в Червената книга на България като „защитени”.

От земноводните са установени 12 вида, от които 1 вид от Червената книга на България - сирийската чесновница (Pelobates syriacus) и други 8 вида защитени от Закона за биологичното разнообразие.

На територията на резервата са установени 15 вида влечуги, като 1 от тях - смокът мишкар (Elaphe longissima) е включен в международната Червена книга и Червената книга на България, а други шест вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие.

Най - голямо е разнообразието на птиците. През различните сезони, общият видов състав достига около 223.

Перлата на резервата е гнездовата колония на къдроглавия пеликан. Броят на птиците в колонията за периода 1950 - 1980 г. варира от 29 до 127 двойки. През периода 2000-2004 години, числеността на двойките варира между 100 -120.

В края на 2007 г., буферната зона на Поддържан резерват „Сребърна” е прекатегорирана в защитена територия със заповед на министъра на околната среда и водите. Процедурата е извършена съгласно изискванията на Закона за биологичното разнообразие. Буферната зона на ПР „Сребърна” – се нарича „Пеликаните”.

Продължава...
Абонамент чрез RSS

 

 

eu fond

OP okolnasreda

 

nat strategy

Изработката на тази страница е в изпълнение на Проект № DIR-5113325-6-96 „Дейности по устойчиво управление на Поддържан резерват „Сребърна” и резерват „Бели Лом” по ОП „Околна среда 2007-2013 г.”, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и национално публично съфинансиране от Републиканския бюджет.