Биологично разнообразие на Поддържан резерват „Сребърна” - Страница 6

Малка белочела гъска (Anser erythropus)
malka belochela gaska Anser erythropus

Малката белочела гъска е сравнително едър представител на семейството си, но е сред най-дребните членове на род Гъски. Тежи между 1,6 и 2,5 kg. Дължина на тялото е  60 cm, а размахът на крилете е около 127 cm. Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с голямо бяло петно на челото, което достига задния край на окото; гърдите са с черни препаски. При младите петното на челото и препаските липсват. При всички възрасти има жълт кръг около окото. Среща се, но изключително рядко в Азия и Европа (включително и България). Прелетна птица, едно от местата й за зимуване е Балканският полуостров. През есенно-зимния период се среща на ята в обработваемите площи и обширни водоеми, понякога с Голямата белочела гъска. Приема предимно растителна храна, зърнени култури.

Сива гъска (Anser anser)
siva gaska Anser anser

Дължината на тялото е 82 см, а размахът на крилете е 165 см. Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с тъмнокафяви препаски по корема, а младите по-тъмни на гърба и без препаски. Източноевропейският подвид (rubrirostris) е малко по-едър, с по-светла окраска, розов клюн с белезникав рогов израстък и бледорозови крака. Западноевропейският подвид (anser) е със светлооранжев клюн и месесточервени крака. И двата подвида може трудно да се отличат от посевната гъска по сивобелезникавата горна предна част на крилата, по-светлите глава и шия и по-тясната черна ивица на опашката. Често издава силни крясъци като домашната гъска. Обитава разнообразни влажни зони с гъста растителност. При миграции и зимуване образува ята, понякога с други гъски.

Червеногуша гъска (Branta ruficollis)
chervenogusha gaska Branta ruficollis

Дължината на тялото е 65 см, а размахът на крилете - 135 см. Има възрастов диморфизъм. При възрастните главата отгоре, гърбът, крилата и корема са черни, шията, гърдите и бузите - червено-кафяви, а юздичката, тясната ивица отстрани на шията и подопашката - бели. Младите са по-­тъмни. Често издават къси хрипливи крясъци. Червеногушата гъска се среща се в обширни блокове със зимни посеви в близост до сладководни или полусолени водоеми. В крайморските райони на Добруджа образува многохилядни ята, често с голямата белочела гъска. Малки ята и единични птици се срещат и навътре в сушата.

нагоре

 

 

eu fond

OP okolnasreda

 

nat strategy

Изработката на тази страница е в изпълнение на Проект № DIR-5113325-6-96 „Дейности по устойчиво управление на Поддържан резерват „Сребърна” и резерват „Бели Лом” по ОП „Околна среда 2007-2013 г.”, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и национално публично съфинансиране от Републиканския бюджет.