Биологично разнообразие на Поддържан резерват „Сребърна” - Страница 3

Разнообразието (по Udvardy, 1975) се определя от наличието на три биогеографски провинции: средноевропейски гори; понтийски степи и планински територии.

Естественост: Сребърна се отличава с добра естественост, която би била по-голяма без изкуствените насаждения по „Кара борун”, „Поляната” и „Коджа баир” от салкъм, чер бор, гледичия, хибридна топола, както и без голямата дига в северната част. Двата тръстикови масива в северната и южна част на езерото са едни от най-големите в България.

Рядкост: Резерватът „Сребърна” притежава следните черти, които повишават значително стойностите на този показател: уникална за страната и рядка в Европа и на Балканския полуостров гнездова колония от къдроглави пеликани, която може да бъде наблюдавана добре от сравнително късо разстояние от околните хълмове; единствено традиционно гнездово находище на голямата бяла чапла в България; едно от малкото гнездови находища на глобално застрашени видове птици в Европа като малък корморан и белоока потапница; едно от малкото зимовища на глобално застрашени видове като малката белочела и червеногушата гъска; една от малкото вековни гнездови колонии на малки бели, гривести, нощни, сиви и червени чапли, блестящи ибиси и лопатарки в България и в Европа; единствено находище на алдровандата в България; единственото място в България, където има плаващи острови (кочки) от тръстика; едно от малкото места в България с обширни тръстикови масиви; единственото добре запазено блато по Българското дунавско крайбрежие.

Крехкост: Резерватът „Сребърна” се отличава с относителна голяма крехкост поради няколко причини:езерото е тясно свързано с р. Дунав и е силно зависимо от нея; езерото е най-ниската част от водосборен басейн с площ 402 кm2 и всички вещества, с които се третират обработваемите площи в него, попадат в езерото; непосредствено до западния бряг на езерото е разположено едноименното село Сребърна, което оказва известно негативно влияние върху резервата; ерозионните процеси, които според Kutev (1999) активно протичат по хълмовете около езерото, силно влияят върху качествата на водите в него; голяма част от птиците-ихтиофаги, които гнездят в резервата, се хранят вън от границите на резервата. Това са влажни зони предимно в Румъния (рибарници и рибовъдни стопанства, язовири) и по-малко в България (микроязовири и разливи), които не притежават природозащитен статут.

Типичност: Резерватът „Сребърна” е типична влажна зона за долното течение на р. Дунав, с характерни представители на растителния и животински свят. Някои видове птици като пчелояд, земеродно рибарче, синя гарга, папуняк са характерни за льосовите стени в Добруджа. Остров Девня има типични за Долния Дунав растителност, плитчини и пясъчни коси.

нагоре

 

 

eu fond

OP okolnasreda

 

nat strategy

Изработката на тази страница е в изпълнение на Проект № DIR-5113325-6-96 „Дейности по устойчиво управление на Поддържан резерват „Сребърна” и резерват „Бели Лом” по ОП „Околна среда 2007-2013 г.”, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и национално публично съфинансиране от Републиканския бюджет.